Web Content Viewer
Actions
Лептоспироза
Лептоспирозата е бактериална инфекция с множество механизми, фактори и пътища на предаване. Причинява се от различни серовари на род Leptospira и протича с разнообразни клинични форми. Лептоспирите биват патогенни /Leptospita interrogans/ и сапрофитни /Leptospira biflexa/. Съществуват 202 патогенни серовара и 23 серогрупи. Всеки серовар лептоспири циркулира в популацията на определен вид животно. Възможна е миграция на отделни видове лептоспири от популацията на един вид гостоприемник в друг.
Човекът и животните се заразяват с лептоспири при директен контакт с контаминирамна урина или индиректно - с контаминирана вода и почва. Леталитетът при хората е между 5 и 30%.
За първи път в България А. Прокопанов изолира Leptospira canicola от куче.
Гостоприемници на лептоспирите са бозайници и хора, а също така риби, рептилии и птици. В литературата е посочено голямото значение, което имат болните и преболедували животни за разпространението на лептоспирите. Важен епизоотологичен момент в развитието на това заболяване играят различни видове диви животни и особено мишевидните гризачи, които се явяват природен резервоар на заболяването. Самите те не боледуват, но могат да отделят причинителя в продължение на месеци, а понякога и цял живот. Смята се, че различните серовари проявяват афинитет към определен вид гостоприемник, въпреки че могат да причиняват заболяване и при други животни и хора.
Основен възбудител на лептоспирозата по селскостопанските животни на територията на Р България е серовар Pomona. Второ място заема Tarassovi mitis/, въпреки че с променените условия и климат не е изключено и други серовари да бъдат причина за заболяване.
Главен източник на лептоспирите от сероварите Pomona и Tarrasovi у нас са свинете. Болните и преболедували животни са лептоспироотделители и посредством урината контаминират околната среда.
При хората водеща е етиологичната роля на L. pomona /60,7%/,следвана от L. icterohaemorrhagiae /6,4%/, L. sejroe / 3,8%/ и L. australis /3,8%/. Водещата роля на L. pomona е свързана със свиневъдството. Високата заразеност на свинете у нас е доказана при изследванията на Митов и кол., които намират че 64% от животните са серопозитивни по отношение на L. pomona.
За разлика от класическото описание , лептоспитрозата по животните протича с не особено типични клинични прояви. Единствените признаци за нея са абортите / с иктерус на плода/ и в някои случаи хематурия при кравите и внезапна смърт при телетата . Иктерусът се установява след аутопсия. Високата температура и хематурията са основни симптоми при телетата, но често остават незабелязани.
Данните за починалите хора от лептоспироза у нас за периода 1952-2011 година са 71, а смъртността варира от 0 до 0,09 %ооо.. В етиологичната структура на лептоспирозите при човека преобладават серогрупите:
● Gryppotyphosa
● Pomona
● Icterochaemorragiae
● Canicola
● Sejroe
